Начало » » » » » » » Трънка(Prunus spinosa) - лечебната сила на горските плодове.

Трънка(Prunus spinosa) - лечебната сила на горските плодове.

Автор: INLOGEDNS | 10/25/2011 01:30:00 пр.об. | 5 коментара

Трънката е често пренебрегвано и не много известно растение, но всъщност то е изключително полезно, с множество лечебни свойства, като почти цялото растение от плодовете до кората е използваемо, дори в индустрията и всекидневието. Надолу следва основна информация  за трънката която ще ви помогне да оцените достойнствата на това растение.


Общоприето наименование: Трънка
Латинско име: Prunus spinosa
Семейство: Розоцветни(Rosaceae)
Хабитат: растението се среща в Европа, Западна Азия и северозападна Африка.

Описание: трънката е широколистен голям храст или малко дърво, достигащо до 5 метра във височина. Тя е с груба и лющеща се черна кора и гъсто разположени стъбла и клони. Клоните имат дълги, остри шипове. Листата са малки и овални. Те са от 2 до 5 см дълги и 1,2 до 2 см широки, тъмно зелени са на цвят и имат назъбени краища. Цветовете са малки и деликатни, с пет овални и кремаво-бели венчелистчета. Цъфтенето е в началото на пролетта. Плодът е с костилка, с тънка месеста част и силно стипчив вкус, синьо-черен или тъмно лилав на цвят.

Използвани части: плодове, листа, цветове

Полезни компоненти: танини, органични киселини, захари и витамин С.

Лечебно действие: трънката е отлично затягащо средство. Може да се използва в лечението на диария. Пектиновите компоненти имат успокояващ и релаксиращ ефект върху разстроеният или възпален стомах. Отвара или настойка от растението може да се използва като леко слабително при лечение на запек.

Плодовете на трънката могат да бъдат използвани за стимулиране на обмяната на веществата и могат да бъдат много подходящи за използване в случаи на екзема, херпес, алергии, настинки, катар, лошо храносмилане, камъни в бъбреците и жлъчката и заболявания на пикочния мехур. Потопени във вряща вода, цветовете имат леко диуретични, тонизиращи и слабителни свойства.

Използвани под формата на отвара, цветовете могат да облекчат симптомите на менопаузата и да помогнат в случаи на кожни състояния като акне, обриви и дерматит. Течността от сварените листа може да бъде полезна като вода за уста в случаи на възпалено гърло, ангина и ларингит.

Безопасност: Някои билки могат да реагират с някои лекарства. Ето защо е силно препоръчително да се свържете с вашия лекар, специалист или билкар преди консумация на която и да е билка.

Лечебни свойства и начин на употреба

Почти всички части на трънката са полезни и могат да се използват за лечение. Листата, цветовете, плодовете и дори кората на този дървесен храст имат очистителни, затягащи, пречистващи, потогонни, слабителни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са много полезни за стомаха. А чай, приготвен от цветовете на трънката е безопасно и сигурно очистително средство полезно за стомаха, и в същото време увеличава апетитът за храна.

Билкари и практикуващи лекари предписват този чай за лечение на дребни проблеми на жлъчния мехур, кожни оплаквания, катар, каменни образувания и спазми в стомаха. Той е особено полезен при лечението на диария сред децата, а също и за лечение на бъбречни проблеми.

 Плодовете на трънката обикновено са по-приятни за ядене, когато се събират след като преминат през 2 или 3 нощи на замръзване. Сокът, извлечени от плодовете или самите плодове на трънката са полезни при лечението на подуване и дразнене в устата, венците и гърлото. От друга страна, отвара, приготвена от кората на този храст, помага за понижаване на висока температура.

Все пак, цветовете на трънковият храст изглежда притежават най-терапевтична и лечебна стойност. Традиционно билкари и специалисти приписват множество лечебни свойства, като отхрачващо, диуретично, нежно слабително и потогонно на трънковите цветове.

Въпреки, че билкарите не са споменали специално за трънката (Prunus spinosa L.), всички видове от този клас включват амигдалин (горчив цианогенен глюкозид, извличан обикновенно от кайсиeви и сливови костилки) и пруназин(кристалният цианогенен глюкозид намиран в различни растения от рода Prunus), съставни вещества, които се разпадат във водата, за да образуват циановодородна киселина (наричана също цианид).

Това е едно изключително отровно вещество, но когато се приема в малки дози, химически подобрява дишането, подобрява храносмилането, а също и предизвиква усещане за здраве и щастие.

Кората на трънката е също използваема за различни лечебни цели. Така например, тя не е само отличен ресурс за природен танин, но също се използва широко в приготвянето на мастило. Когато кората на трънката се вари в алкална среда се получава жълт оцветител. Дори сокът, извлечен от неузрелите плодове на трънката, е използвано от перачите, за да маркират дрехите, тъй като е труден за изтриване.

Меките тъкани(месеста част) или каша от узрелите плодове се използват за козметични цели, като например приготвяне на стягащи лицеви маски. От друга страна, зелените листа на храста служат за приготвяне на зелен оцветител, докато плодът може да се използва за получаване на оцветител, който варира в нюанс от дълбоко сиво до зелено.

Важен аспект на трънката е, че храстът е устойчив на морски условия и носи потенциал за бърз растеж и експанзия. Ако загражденията, направени с храсти на трънка, се запазят, те са в състояние да устоят на суровите метеорологични условия. Въпреки това, ограда от такива храсти стои с оголени клони по време на зимните месеци поради окапването на листата на храста.

Трънката расте бързо, дори след като е нарязана или опустошена от бързо разпространение на горските пожари. Естеството на този храст дава възможност да се развиват вторични издънки от земята и да се регенерира бързо за създаване на плътна стена от храсти. Тези видове от семейството на Prunus са забележително незасегнати от гъбички.

Дървесна част на трънката: Стъблата на храстите на трънката са толкова здрави, че обикновено са използват в производството на стругарски мотериали (машини за стругарство),градински приспособления, зъби на гребла или мотики и други подобни елементи. Правите клони на трънката се използват за производство на бастуни и са изключително ценени за тази си употреба поради техните преплетени и атрактивни форми.

Местообитание.

По принцип, трънката е от евразийските видове. Храстът е характерен за няколко региона, включително Европа, Западна Азия, както и Северна Африка, където най-често срещаният вид е Prunus spinosa. В източните райони на Европа, храстът и неговите продукти са събирани от дивата природа.

Храстът се отглежда и декоративно. В природата, трънката расте неопитомено в средата на живи плетове, по периферията на гори, слънчеви планински склонове, по ливади, където почвата съдържа достатъчно вар. За да вирее добре, трънката се нуждае от добре дренирана почва, която е в състояние да задържа влага.
Вирее най-добре в глинеста почва, както и варовик. Въпреки че трънката има предпочитание към някои пигменти в почвата, наличието на излишък на такива може да направи растението слабо или болнаво.

Трънката цъфти през март и април и плодовете узряват някъде през октомври. Цветята на храста са хермафродитни, имащи и двете полови характеристики, и като цяло са оплодявани от насекоми. Цветовете на трънката са податливи на измръзване, и понякога се повреждат от късното застудяване. Следователно е естествено, че цветовете на трънката са атракция в дивата природа.

В действителност, трънката служи като значителна растителна храна за гъсениците на много различни видове пеперуди, особено черните и кафяви власати пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като храстът расте свободно, създава отлични места за гнездене за различни птици, особено на славеят.

Отглеждане. 

Трънката се възпроизвежда с помощта на семената си. Семената покълват бързо и е по-добре, ако са засети в студена среда(почва), веднага след като те са узрели. Семената се нуждаят от два до три месеца студена стратификация (пускането им в студени условия). Препоръчително е да се сеят семената в студена среда в началото на годината и да не се забравя да се пазят семената от плъхове и други вредители. В действителност, кълняемостта на семената може да отнеме много дълго време, може и до 18 месеца, за да покълнат.

След като леторастите са излезли и са достатъчно големи да се справят сами, ги вземе индивидуално и ги поставете в отделни саксии. През първата зима, растенията трябва да бъдат отглеждани в оранжерия  с цел да се предпазят от замръзване.

Растенията могат да се засаждат в постоянното им място на открито по време на следващата пролет или късно лято. Растението може да се отглежда от резници на полу-зрели дървета на храста през юли-август и да се насади в саксии. Меката дървесина от зрелите и енергично развиващи се растения може да бъде отрязана по време на пролетта или началото на лятото и засадена в саксия. Отново наслояване или стратификация може да се направи през пролетта.

Химичен състав.

Химичният състав на трънката до голяма степен се състои от флавоноиди, танини, цианогенни гликозиди, prunasin, циановодородна киселина (циановодород или HCN) и бензалдехид.

Дозиране

Отвара, приготвена с един грам или два грама сушени цветове може да се взима сутрин или през нощта, за да се лекува възпаление на устата и гърлото. В допълнение, чай, приготвен с 3 до 4 грама сушени плодове на трънка, или пресен сок, извлечен от плодовете е ефективен за гаргара. Все пак, не забравяйте, че отварата трябва да бъде прясна всеки път и ако е с тръпчив вкус, можете да добавите малко мед, за да го подсладите.

Нежелани реакции и противопоказания.

Както беше споменато по-рано, HCN или циановодородната киселина (наричана също цианид или циановодород), образуван от някои химикали, намиращи се в трънката е много мощна отрова и лекарства, приготвени от храста, не трябва винаги да се приемат вътрешно. Съединението е толкова отровно, че дори 5 до 12 ядки на горчивите бадеми (научно име P. dulcis var. amara) може да се окаже смъртоносно за малки деца.

Дори черешов разтвор, приготвен от P. larocerasus, който е полезен за стимулиране на дишането, може да съдържа HCN. В резултат трябва да бъдете предпазливи, когато се използват лекарства, приготвени от трънка или нейни части и те винаги трябва да бъдат взети под надзора на квалифициран медицински специалист.



Вашият коментар:..

5 коментара

  1. Анонимен :

    Днес имаше информация в Дарик за починало дете, лекувано с отвара от трънка, а сестричката му - в болница.

  2. Анонимен :

    Тази трънка се оказва доста опасно растение!
    Бог да прости детенцето!

  3. Анонимен :

    Явно тогава това ще е първия случай от хиляда години!! Ай стига глупости!

  4. Анонимен :

    Децата са пили отвара от трънка след като са получили диария от хранително отравяне от пилешка кайма!

  5. Анонимен :

    Никой не знае, какво е имало в тази "кайма" в комбинация с трънката...

Real Time Analytics